Постинг
30.01.2007 09:38 -
Проклятие - благословия!
За бога,
Аз съм прокълнат.:( Ама наистина, представям си как някъде в нечия къща и шкаф лежи малка кукличка наречена Пламен, набодена през сърцето и главата като игленик. Ако иглите са пропорционални на нещастията предвидени да се струпат на бедната ми глава, то сигурно кукличката едва крета, обременена от половин килограм поцинковано желязо. Повече даже! Кривогледа орисница се грижи всеки ден да бъда маскимално рефрешнат от към злополучия, беди, недаразумения и странни сутиации. Тази женица, ако я срещна някога, някъде....ще се чудя да я черпя ли една малка мастичка с плодова салата или да и забия един право между кривите очи.
Защото на човек понякога му идват в повече приключенията. Така де, вижте Одисей, Язон от Аргонавтите,Дон КИхот, Барон фон Мюнхаузен,Многострадалната Геновева :) (ако я помните)....и т.н. и т.н.,хайде, да не ги изброявам всичките поименно...те си знаят.
Персонален любимец ми е разбира се Одисей, този мъченик е бил токова зле, че някак си е успял да превърне името си в нарицателно. А и ако аз визуализирам мъчителя си като кривогледа, злобна и завистлива старица...той е имал работа с могъщи (верно че понякога дребнави и подли) богове! Хаха, я да видим как ще забиеш един в десятката на бог като Посейдон?!?!?!? Не че много хора не са се опитвали, (като един мой приятел обича да казва....не може да е****ш дявола във въздуха), просто няма как, а и все някак боговете винаги са имали последната дума. И как няма, с такива неограничени ресурси! Е, моята старица е слабичка, така и не успя да ме заточи на остров в компанията на Калипсо и нейните френдки, но пък има много близки попадения, мисля че е започнала да компенсира липсата на способности с повечко въображение. Така де, чартъри до гръцките острови, командировачни, антична обстановка, масовки с приказно красиви русалки и тяхната кралица и морски чудовища, кой в Източна Европа разполага с такъв бюджет???! За Пламенчо по-добре да стъкмим едно малко пътешествие, малко снежец, малко дъжд, малък замък със съответните строги пазители....мнооого недоизречени неща, тайни, скрити погледи и усмивки. Хмммм, хубава история този път, признавам. И аз с моето развинтено въображение не бих могъл да измисля подобен съспенс. Е не е с размаха на античен герой, но все пак сме само хора, всеки със своите слабости и недостатъци. А и някак си, въпросните герои все някак си се изхитрят да се сдобият със статуса на добрите във филма, имат си съответните врагове....които са винаги лоши. Една такава повсеместна недвусмисленост и буквалност. Лесно им е било, да ги вземат мътните..!! Я да ги видя какво щяха да правят, ако имаха насреща си взривоопасен коктейл от чувства, съмнения, съвест, тревога и слабост???? Одисей щеше да ходи на психоаналитик, а милата му съпруга на брачни консултации. Щяха да раздирани от противоречия. Той може би, уморен от пътешествия щеше да се установи на острова, а тя щеше да приеме някой от кадидатите си за съпруг. Щяха да се чудят цял живот дали са постъпили правилно. И на обратното биха се чудили.
Защото моята лоша старица, знаейки за прословута ми невъзможност да обмислям трезво ситуациите и да се хвърлям презглава в всяка сложна и с неочакван и непридвидим край такава, ми заложи поредния си капан. Капан ли е обаче този път?? Или е време да се усмихна на орисницата си и да приема това, което има да ми предложи. Без съмнение и без разочарование. Ще дам всичко от себе си и няма да съжалявам за нищо....този път Пацо ще бъде Одисей.
Аз съм прокълнат.:( Ама наистина, представям си как някъде в нечия къща и шкаф лежи малка кукличка наречена Пламен, набодена през сърцето и главата като игленик. Ако иглите са пропорционални на нещастията предвидени да се струпат на бедната ми глава, то сигурно кукличката едва крета, обременена от половин килограм поцинковано желязо. Повече даже! Кривогледа орисница се грижи всеки ден да бъда маскимално рефрешнат от към злополучия, беди, недаразумения и странни сутиации. Тази женица, ако я срещна някога, някъде....ще се чудя да я черпя ли една малка мастичка с плодова салата или да и забия един право между кривите очи.
Защото на човек понякога му идват в повече приключенията. Така де, вижте Одисей, Язон от Аргонавтите,Дон КИхот, Барон фон Мюнхаузен,Многострадалната Геновева :) (ако я помните)....и т.н. и т.н.,хайде, да не ги изброявам всичките поименно...те си знаят.
Персонален любимец ми е разбира се Одисей, този мъченик е бил токова зле, че някак си е успял да превърне името си в нарицателно. А и ако аз визуализирам мъчителя си като кривогледа, злобна и завистлива старица...той е имал работа с могъщи (верно че понякога дребнави и подли) богове! Хаха, я да видим как ще забиеш един в десятката на бог като Посейдон?!?!?!? Не че много хора не са се опитвали, (като един мой приятел обича да казва....не може да е****ш дявола във въздуха), просто няма как, а и все някак боговете винаги са имали последната дума. И как няма, с такива неограничени ресурси! Е, моята старица е слабичка, така и не успя да ме заточи на остров в компанията на Калипсо и нейните френдки, но пък има много близки попадения, мисля че е започнала да компенсира липсата на способности с повечко въображение. Така де, чартъри до гръцките острови, командировачни, антична обстановка, масовки с приказно красиви русалки и тяхната кралица и морски чудовища, кой в Източна Европа разполага с такъв бюджет???! За Пламенчо по-добре да стъкмим едно малко пътешествие, малко снежец, малко дъжд, малък замък със съответните строги пазители....мнооого недоизречени неща, тайни, скрити погледи и усмивки. Хмммм, хубава история този път, признавам. И аз с моето развинтено въображение не бих могъл да измисля подобен съспенс. Е не е с размаха на античен герой, но все пак сме само хора, всеки със своите слабости и недостатъци. А и някак си, въпросните герои все някак си се изхитрят да се сдобият със статуса на добрите във филма, имат си съответните врагове....които са винаги лоши. Една такава повсеместна недвусмисленост и буквалност. Лесно им е било, да ги вземат мътните..!! Я да ги видя какво щяха да правят, ако имаха насреща си взривоопасен коктейл от чувства, съмнения, съвест, тревога и слабост???? Одисей щеше да ходи на психоаналитик, а милата му съпруга на брачни консултации. Щяха да раздирани от противоречия. Той може би, уморен от пътешествия щеше да се установи на острова, а тя щеше да приеме някой от кадидатите си за съпруг. Щяха да се чудят цял живот дали са постъпили правилно. И на обратното биха се чудили.
Защото моята лоша старица, знаейки за прословута ми невъзможност да обмислям трезво ситуациите и да се хвърлям презглава в всяка сложна и с неочакван и непридвидим край такава, ми заложи поредния си капан. Капан ли е обаче този път?? Или е време да се усмихна на орисницата си и да приема това, което има да ми предложи. Без съмнение и без разочарование. Ще дам всичко от себе си и няма да съжалявам за нищо....този път Пацо ще бъде Одисей.
нашите старици май отдавна са се пенсионирали и не
ни остава друго освен да опитваме и да се надяваме все някога да се получи:)
цитирайни остава друго освен да опитваме и да се надяваме все някога да се получи:)
2.
анонимен -
I AZ SAM...
30.01.2007 10:26
30.01.2007 10:26
i az se 4uvstvam kato kukla, v koiato zabivat igli...ot nedorazumenia, stranni situacii i t. n...! ama iavno sa se svar6ili dobrite orisnici i za takiva kato men ne e ostanala nito edna svoborna...?!?!?! ako vse pak se osvobodi niakoia neka da "poogleda " spisaka i ... moje i na men da mi se slu4i togava...4UDOTO...
цитирайАуу, Пацо, моля ти се, недей че ме плашиш...Това вуду си е сериозен повод за притеснение.
А Одисей си струва да бъдеш само ако вярваш, че те чака някоя Пенелопа.
Усмивки и горе главата:))))
цитирайА Одисей си струва да бъдеш само ако вярваш, че те чака някоя Пенелопа.
Усмивки и горе главата:))))
Няма да се пуашиш, беше само лирично отклонение.
Ще си бъда Одисей най-вече заради себе си. А Пенелопа....много и здраве, ако не ме дочака. ;))
цитирайЩе си бъда Одисей най-вече заради себе си. А Пенелопа....много и здраве, ако не ме дочака. ;))
Как няма да те дочака, непременно те чака някъде.
По този повод - преди доста време някъде ми е попаднало това стихче - за съжаление не помня автора, но го помня наизуст - специално за теб, ето го:
Вятърът платната ми люлей,
като нежен вихър ги разтърсва,
няма да те чакам, Одисей!
Построих си лодка - ще те търся!
Пожелавам ти такава Пенелопа!:)
цитирайПо този повод - преди доста време някъде ми е попаднало това стихче - за съжаление не помня автора, но го помня наизуст - специално за теб, ето го:
Вятърът платната ми люлей,
като нежен вихър ги разтърсва,
няма да те чакам, Одисей!
Построих си лодка - ще те търся!
Пожелавам ти такава Пенелопа!:)
Благодаря ти, мила!!
Ей такива жени ни трябват на нас одисейците.
"Вятърът платната ми люлей,.."
хммм...;)
цитирайЕй такива жени ни трябват на нас одисейците.
"Вятърът платната ми люлей,.."
хммм...;)
харесва ми...!
не се сърди, но в главата ми започнаха да се въртят едни мисли, които биха приключили в една мнооого интересна приказка...
остров....обречена душа, тръгнала да търси ненамираемото...отплавала надалеч...търсеща прокълната....
хммм:)
цитирайне се сърди, но в главата ми започнаха да се въртят едни мисли, които биха приключили в една мнооого интересна приказка...
остров....обречена душа, тръгнала да търси ненамираемото...отплавала надалеч...търсеща прокълната....
хммм:)
Пик, обречен съм да търся, то е ясно....но защо все прокълнати намирам?? :(
Така се раждат приказките явно..:)
цитирайТака се раждат приказките явно..:)
9.
анонимен -
не бе вангард
08.02.2007 15:31
08.02.2007 15:31
просто всички сме прокълнати, няма значение коя от нас ще избереш:))))) поздрави - твоя позната
цитирайда беше написала името си, за да знам дали аз не съм те избрал или ти мен. :D
цитирай
11.
анонимен -
жокер от приятел:)))
12.02.2007 12:03
12.02.2007 12:03
анонимна 9.
доста често мислим еднакво в блога
цитирайдоста често мислим еднакво в блога
а защо още нямаме нов блог???
цитирай
13.
анонимен -
хубавте неща
12.02.2007 16:09
12.02.2007 16:09
стават бавно:)))))
цитирай