Една моя много близка до сърцето ми приятелка, ми подсказа нещо, което се оказа доста мъглява тема, в иначе и без това разбърканото ми и хаотично самосъзнание.
 Какъв е моят тип жена?
Нали знаете, мъжете се радват на различни първични полови белези в жените, а някой по-малко цинични и по-нежни души даже имат изисквания дори към неща като цвят на косата, очите, устните, височината, ЕГН семейно положение и т.н.
Колкото и да са ни объркани понятията, всеки има някакви изисквания. Аз лично винаги съм харесвал високи, тъмни (не мургави) жени.  Дълга коса, дълги крака и едри гърди. Очите разбира се тъмни, тъмните очи са по-изразителни и човек може да се огледа в тях.  Ей това, в общи линий винаги съм смятал за моя тип жена.
Не, никога не съм го търсел целенасочено, но ако трябваше да опиша в себе си как би трябвало да изглежда перфектната за мен жена...така щеше да бъде.
Ако оставим настрана физическите белези, идеалната Мис Вангард трябваше да е мълчалива, интелигентна и загадъчна. Да можеше да каже с жест или поглед повече от колкото с хиляди приказки.
 И това не съм търсил целенасочено...
Според старият чичко Фройд, ние мъжете търсим преди всички в една жена, това което е оставила като впечатления в нас...майката. Може и да е вярно, не знам.
 Днес обаче се замислих, колко от това което уж беше за мен иделаната жена, съм случил да открия.
За да не ви изреждам многобройните си "похождения", ще карам направо....някъде около 10%.
Като тия 10% са пръснати като белези между много хора. Брюнетки, блондинки (ама истински), високи, ниски, кльощави, нормални, приказливи (тук май без изключение всички), мълчаливи ( 1-2 редки експоната). Аууу, тотална безпринципност от моя страна. Я да видим сега, как стана така че принципен и отговорен млад г-н като мен, престъпи и поруга основните си претенции.
В самото начало беше Първият път.
За да създадеш първият си път са нужни няколко качества, първото от които е, да не бъдеш претенциозен.  „Който подбира, онанира!” – тая фраза я чух доста по-късно, но останах поразен колко близко беше до моя мироглед по времето на „Първия път”.
Мога да благодаря само на съдбата, че без да съм го търсил нарочно, ме сдоби с прекрасен човек за това свещенодействие.
Прекрасна и усмихната, със страхотно тяло.
Външен вид – мой тип.
Начин на мислене, поведение – никакво съвпадение!
 Това че нямаме съвпадение си пролича 7 месеца по-късно, когато се наложи да се разделим поради несъвестимост на характерите (разбирайте, че тя си намери по-сходен характер).
Такам, това бе първият опит и някак си мога да се разбера.Вторият случай беше много по-близък до търсеният от мен идеал.
Тъмнокоса, загадъчна жена. Чувствена и гореща като южняшкото слънце. Мълчалива, но когато заговореше с прекрасният си и топъл глас ме караше да настръхвам от възбуда. Лошото беше, че аз не бях във форма след първото си и голямо разочарование, а тя усещаше със всичко в себе си проблема. Тъмнокосите и загадъчни жени могат да крият в себе си истинки вулкан от чувства и , по-добре бъдете сигурни какво правите с тях. Този вулкан не влизаше в сметките ми за идеалната жена и когато избухна пред мен, бързо свих платната.
 Голямата любов в живота ми, беше толкова далеч от всичко което съм търсил в живота си, че се наложи да преосмисля коренно идеала си. Висока, руса, светла....синеока. Сините очи които винаги са ме плашили, станаха най-любимото нещо в живота ми. Виждах нейното русо във всяка жена. Непонятна за мен студенина лъхаше от тази жена, но я обичах не въпреки, а точно заради нея. Всичко което не харесвах, ми стана любимо! За много много дълго време.
Как да търся и намирам това което търся, когато и аз не знам какво е??
Защо харесваме и изпитваме влечение към любими черти, а се влюбваме до безумие във съвсем случайни неща?!?!