Постинг
08.03.2007 12:43 -
Един миг.
Автор: vanguard
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3851 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2007 14:08
Прочетен: 3851 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 08.03.2007 14:08
8ми март. Часът е някъде около 3 и половина сутринта. На пътя между Пловдив и София съм. Опитвам се да държа отворени все по-тежките и тежки мои клепачи, а маркировъчната линия пред очите ми се вие като платинена плитка около тънък женски пръст. Кракът на педала ми става все по тежък и тежък, а волана все по лек.
Още малко и ще бъда в къщи, пред мен лъсват светлините на София и започвам финалното спускане.
Вече съм на равната отсечка и някъде близко пред мен е първият светофар на Горубляне.
Точно тогава изникнаха аварийните светлина. Жълти на репатраците, сини на полицейските коли, червени....красива по друго време и на друго място комбинация, която в този момент носи само едно смразяващо кръвта предупреждение....някъде пред мен е станало нещо. Наближавам предпазливо, очите ми са разтворени..сънят е избягал. Един обърнат камион, смазал разграничителната мантинела, няколко по-малки автомобилни трупа около него. Около тази купчина от метал се суетят пожарникари и полицаи, това е всичко което може да си позволи да види човек, другото не е нужно...мога да го оставя на въображението си.
Жестока картина, на която се нагледах откакто съм по пътищата родни.
И не можах да свикна. Сигурно защото виждам и себе си в някоя от тези безформени буци метал. И всеки път в главата ми се върти една натрапчива мисъл. Kолко ли хора чакат в този момент близките си да се приберат в къщи? И колко ли от тях не ги дочакват??
Искам да помоля всички хора. Уважавайте живота си и живота на другите! Никой не заслужава да завърши живота си смазан като копърка в консерва. Карайте внимателно, пазете най-скъпоценното нещо което имате! Вашите близки не заслужават съдбата да живеят с товара на подобна трагедия. Пазете живота!
Още малко и ще бъда в къщи, пред мен лъсват светлините на София и започвам финалното спускане.
Вече съм на равната отсечка и някъде близко пред мен е първият светофар на Горубляне.
Точно тогава изникнаха аварийните светлина. Жълти на репатраците, сини на полицейските коли, червени....красива по друго време и на друго място комбинация, която в този момент носи само едно смразяващо кръвта предупреждение....някъде пред мен е станало нещо. Наближавам предпазливо, очите ми са разтворени..сънят е избягал. Един обърнат камион, смазал разграничителната мантинела, няколко по-малки автомобилни трупа около него. Около тази купчина от метал се суетят пожарникари и полицаи, това е всичко което може да си позволи да види човек, другото не е нужно...мога да го оставя на въображението си.
Жестока картина, на която се нагледах откакто съм по пътищата родни.
И не можах да свикна. Сигурно защото виждам и себе си в някоя от тези безформени буци метал. И всеки път в главата ми се върти една натрапчива мисъл. Kолко ли хора чакат в този момент близките си да се приберат в къщи? И колко ли от тях не ги дочакват??
Искам да помоля всички хора. Уважавайте живота си и живота на другите! Никой не заслужава да завърши живота си смазан като копърка в консерва. Карайте внимателно, пазете най-скъпоценното нещо което имате! Вашите близки не заслужават съдбата да живеят с товара на подобна трагедия. Пазете живота!
но това е друга тема... знаеш ли, един ден се прибирах към родния си град и пътя беше блокиран... беше светло, но небето се беше надвесило над главите ни и имах чувството, че е настъпил Армагедон. Пътят беше блокиран и имаше опашка от минимум 50 коли...реших да се разходя и да тръгна напред/любопитството ми е порок/ и много бързо стигнах до мястото накатастрофата...ужасна и грозна гледка...с толкова много кръв и пара, излизаща от телата... видях труповете, които до преди няколко минути са били живи хора, които са се смеели ... Повярвайте ми, никой не заслужава такава смърт и погребение в затворен ковчег, който се налага да бъде такъв, защото от лицето не е останало нищо... 20 или 40 км/ч по-малко...цената не е толкова висока, според мен
цитирайпросто трябва да уважаваме човешкия живот. Да даваме път когато се наложи, да не бъдем агресивни....да мислим с главите си. За безмозъчни шофьори няма място на пътя.
цитирайПазете живота си и живота на другите - колко актуално е това, приятелю, а как звучи тривиално - мамка му!!!!.................
цитирайблагодаря, че написа този постинг!
Присъединявам се към твоят призив за живот!
цитирайПрисъединявам се към твоят призив за живот!
Дано поне един човек го е прочел и е карал малко по-предпазливо!
цитирайСамо миг невнимание и всичко свършва. Малко повече самонадеянист и непреценяване на ситуацията и няма поправителен, няма start new game! Толкова лесно се руши и толкова любов и време се изисква за да създадеш, особено когато става дума за човешки живот!
цитирайВинаги ли мислиш за всички?
Не се ли уморяваш?
цитирайНе се ли уморяваш?
Търсене
За този блог
Гласове: 1930
Блогрол
