Дано не засегна сега някой. Напоследък основно с това се занимавам и искам да се извиня преди  да пиша....мило момиче, съжалявам че заради мен  мина през това и няма нужда да ми благодариш за желанието да бъда Жертвата!!!
Моята сага започна преди няколко години. Няма да споменавам колко, защото запознатите с житейското ми битие ще имат повод да спекулират с дати и хора.  Аз...млад левент в разцвета на силите си, нова работа (първата сериозна след унито). И започнах...бачкане по 12 часа, съботите и неделите ги нямах за нищо, не спях, не ходех никъде, с приятели не се виждах. Виждах се де, но много рядко. Ами нормалните процедури като за 24 годишен мъж, твърдо решил да направи нещо с живота си. Лошото че всичките тези неща до голяма степен сведоха личния ми живот до самотните минути в банята и 1 часово гледане на телевизия преди да заспя. Нямах друг живот просто.
А и не усещах нуждата от него просто. До един момент...
Не знам дали ви е хрумвало, но всъщност човек може да разбере и оцени друг човек, най-вече когато заживее с него или станат колеги.
Представете си картинката....аз, вглъбен в работата, сам, привлекателен и с добри заложби за бъдещето. Около мен колежки, повечето семейни, останалата част със сериозни връзки.  Драма, една постановка с край ясен за всички, но не и за мен по това време. Започнах да се виждам с жена, която беше леко семейна и леко майка. Знам,  минах леко границата и навлязох в тъмните дебри на семейните кризи и преоткривания. В такава ситуация няма как да не се превърнеш в част от едно семейство, една голяма част от което не ти е съдено да видиш.....така де, поне със сигурност няма да ви се случи да пиете бира  и хапвате цаца в компанията му. А най-лошото е че инициативата за всичко това не беше моя, просто приемах двусмислените покани. Включих на вълна флирт, без да съм го инициирал аз, а просто защото един млад и сам мъж....знаете, заложено ни е. Има едни зайчета които пускат на жица пред състезателните хрътки. Докато са неподвижни, няма проблем, но дръпнат ли ги...ние се втурваме след тях.
Ами случи се, всичко което имаше да се случва. От целият пъровначален период най-много се впечатлих от демонстративното самочувствие и пренебрежение на въпросната жена към семейната институция и по-конкретно към съпругът. Не бях планирал да играя и в ролята на семеен консултант но......явно нямаше и да се наложи. Да, ама съм грешал.
Не съм много сигурен какво кара жените да подхождат към такива "приключения" със това самочувствие и показна обиграност, обаче....много скоро гарда пада. Всъщност нашият гард падна много бързо, бяхме заедно едва от 1 месеца и се появи първото обяснение, срамежливо и плахо. Не можела да спре да мисли за мен. Супер, мисля си аз...това Пламчо не го предвиди, ама изобщо не го видя да идва. Нали беше печена, нали знаеше какво правиш...нали мъжете за теб са...бе знаете!
Скоро след тая случка дойде и момента в който получих своето дежурно..."АКО". В ситуация в която и без това съм адски гузен, не смея да поискам или предложа нищо, защото ми е ясно (според нейното държание), че съм една еднодневка, бях изненадан да чуя....."Ами ако ние двамата....", почти изплакано. Спомням си, погледнах насълзените очи и си помислих......за 26 години не научи нищо за жените, мойто момче. Защото ми беше за първи път, семейната институция досега беше нещо свещено за мен...никога не съм одобрявал и т.н. глупости. И докато жената в тази ситуация демонстрира най вече това, че знае какво прави и че ако не си ти ще бъде някой друг....просто не можеш да разбиеш брак, който вече и без това е на изживяване. А сега, сега вече отговорността е и моя, нещо зависи от мен...приемат ме като основен в играч в този театър. Крехкото равновесие, което си бях построил сам, се разклати.
О да, не мога да се влюбвам, в фатални, независими и доминиращи жени. Но в истинска жена от плът и кръв, мога. А и тя ми подсказа, че това което старателно си набивах през цялото време, всъщност не е задължително и ние може да имаме бъдеще заедно.
 Не знам дали има смисъл да описвам какво последва....ако всеки от нас носи частичка от Ада в себе си и се потапя от време на време в нея, то аз живях на това място 4 месеца.
Хилядите опити за раздяла, чувството на перманентна вина, сълзи на огорчение...от една страна, и моите опита да разбера, имаме ли бъдеще заедно или не. Оказа се че след като премина през всичко, тя нямаше желанието или силата да го направи. И вече....не е част живота ми. Искренно и желая успех и късмет.
Мина известно време и смених работата...бях започнал да се взимам в ръце, а мястото ми навяваше тъжни спомени.
Новата работа си идва с нови предизвикателства. Да докажеш себе си, да работиш на отговорна и изискваща позиция. Историята с къртовския ми труд се повтори. 1 година без да съществува нищо друго. Докато не се появи нова жена в живота ми. Този път фирмата ни беше клиент на нейната. Водихме преговори, по служебна линия се виждахме 2 пъти и то пред много хора.
Малко след това тя ме заговори в ICQ (ах, тая модерна чума). Откровен флирт, чувствен и красив. Говорихме за какво ли не, аз вече харесал външността и се убедих че зад нея стои един много красив и ценнен човек. След няколко седмици се срещнахме. Тя беше адски нервна и агресивна, нищо общо с това което открих в нея от разговорите ни в нета. Причината.....семейна е.
Този път дадох назад. Съвсем малко назад, защото една година самота, внезапната поява на тази страхотна жена...имах нужда от някого до себе си. Знам че само един тъпак би повторил такава грешка,толкова много боли от нея, но го направих. Отчасти заради проявената И самоувереност и независмост (, отчасти защото просто се оставих на течението). И най-вече защото човек харесва някой друг със сърцето си, а разумът тогава играе само по тъч линията...за съжаление. И да, пак бях пасивният в случая. "Искаш ли да се видим??", "Ами, може, да."
Няма нищо пичовско, но в такава история и не може да бъде различно.
За пореден път разбрах, колко малко познавам хората. Най-вече това как чувствата могат да променят целия мироглед и поведение. Докато няма чувства в една изневяра, няма вина, няма съмнение....няма нищо. Срещаш една жена която чувства, че не дължи нищо на никой, която е свободна и независима, уверена в правотата си. Съмнението, ако има такова е страхът от това дали човекът който е срещнала е подходящ, дали обществото ще приеме това което прави като нещо нормално. Какво друго можеш да видиш в такава жена, освен това което ти показва тя??
И разбира се, моментът в който нещата започват стават наистина сериозни.
Всичко си идва на мястото, жената отново се превръща в съпруга. Чудно, как може любовта към някой друг, да те превърже още по-силно семейното гнездо. Но може и го прави.
А аз се чудя, научих ли нещо от тези истории??
Да....моля ви, ако сте семейна или със сериозен приятел, не ме канете на кафе!
Достатъчно глупав съм за да приема, ако си падна по вас и достатъчно слаб за да страдам и платя за глупостта си.

предлагам 20годишна развратена студентка тогава ще се разочароваш от другата страна и всичко ще се балансира.

Дано да си си взел поука. Защото...ще ти е доста трудно...
Късмет...със следващата мадама :):):)

Ето ти женския вариант на ситуацията - имам в миналото си извънредно забавна поредица от сложни взаимоотношения с леко женени мъже. В част от случаите, когато откривах, че, така да се каже, играем отборно, а не по двойки, беше вече твърде късно. После ближеш рани и продължаваш нататък. Влюбването в женени мъже/жени вече ми звучи като лош навик. Да, знам от най-личен опит, че е малко по-трудно от отказването на цигарите:))

намали работата. Дори и в началото да нямаш какво да правиш... Вероятността да срещнеш нежно и искренно момиче на място... различно от бала с маски, за който беше разказвал, е доста по-голяма :):):)

Ако беше мацка щеше да е тъпа патка, ако се занимава с женени мъже и на два пъти се прецаква. Но щом е някое мамино синче, ох,ах - милото на кака или леля и т.н. :)) Сега сериозно - действително мисля, че имаш майчин комплекс (питай колегата plattonn, ако не ми вярваш) и затова постоянно налиташ на агресивни, уверени на пръв поглед каки, които впоследстие се оказват не толкова уверени и точно това ти е проблемът. Ако бяха уверени докрай, нямаше да имаш проблем, ти искаш някой друг да те води. Проблемът по-скоро ти е, че те в един момент искат да се опрат ма мъжкото ти рамо, пък то се оказва че нема ни рамо, ни мъж, да ме прощаваш. Ти ще продължаваш да си падаш по силни,волеви мацки и дано да случиш на някоя добронамерена и действително силна, и да си дойдат нещата по местата. Успех!

що така заядливо към нас? Включи малко чувството за хумор, то не боли, само малко щипе в началото, ама бързо се свиква:)
Всеки си има все някакъв комплекс - неизбежно е. И ти си имаш твоите, ама няма да се захващам да ти ги тълкувам, щото освен скромна и красива съм и с благ характер:)))
Айде усмивка:)

Как не те е гнус? Имат си мъже, с които правят кой знае какво и после с теб, освен ако не наблягаш на платониката . Това, че имат друг човек до себе си, на когото изневеряват, или взаимно си кръшкат, държат се самоуверено, сигурено не можеш и дирята да им хванеш и в тоя контекст кой знае колко любовници и кръшки ги спохождат преди и след...
Абе брутално ГНУСНО и отблъскващо... как изобщо позволяваш интимен контакт с такива ? Явно си го закъсал ...
Контролирай се повече и гледай преди връзката не само дали са омъжени, а също така каква им е ценностната система ... ХИГИЕНА...
А на такива, които ти казват " Ако не си ти ще е някой друг" ДИРЕКТНО В ОЧИТЕ, защото това е нещо което се подразбира, направо те съветвам да отговаряш с "Добре, нека да е някой друг..." :) . Прави си изводите

andreytcho много добре те е посъветвал, но е забравил да каже, че има и "семейни" 20 годишни разврятни студентки. А те повярвай ми са още по лоши! Успех...

Поне да се беше научил къде се слага пълен, и къде - кратък член. Но аудиторията ти едва ли би обърнала внимание на това.

явно си съвсем нов в блога, щом се ловиш за тъпни като членове и перпинателни знаци. Тук всички сме с по две висши, така че не се заяждай, и имаме по-важна работа отколкото да броим членовете. Коментарът ти щеше де е истински бисер, ако имаше предвид реални членове, щеше да улучиш същината на въпроса, ама де толкоз акъл...

ако смяташ, че псевдононима Карлота Кармена те прави по-малко анонимна, нещо не си на прав път. Така че не ми говори за достойнство, всеки може да се регистрира както си ще. Аз съм анонимен 6 и 11 и мога да бъда и иванчо, и марийка все тая. Това е обмен на мнения, а не показания пред следователя. А с моето мнение по-горе само исках да помогна на момчето да е по-наясно със себе си. Нищо лично и само добри чувства. Надявам се да го оцени. Peace & love. Айде и умната :)))))

моля за извинение - аз съм 6,12 и 15, нещо ме мързи да се регистрирам, но може и да го преодолея. Чао.

Не знам колко много вие сте праведни или пък аз,
но определено си имам принципи и граници. Това, че вие не ги спазвате и задълбавате не означава, че и аз ще тръгна по този път.От личен опит мога да кажа, че няколко пъти са ми правили такива и онакива предложения... обаче човек сам избира пътя.
Бягам от подобни хора и ме е ГНУС(така и не стигам до практиката на Офффф ;))- задълбали в разни неизживяни моменти и постоянно търсещи нови и нови ИНТИМНИ преживявания, защото са се пренаситили от предишните ...
То няма лошо до известна степен, но защо при положение, че са обвързани ???
Вие сигурно си лягате с кой ви падне и затова така
реагирате, но помнете, че има такива които не си ЛЯГАТ С КОЙ ДА Е, все пак трябва да се различаваме по нещо :)).А за мен омъжена жена ми звучи като с КОЙ ДА Е ...
Спрете да упокоявате човека, нека се стегне и да забрави ...

добре дошъл си да раздаваш мнения и съвети.
Ако имаш желание да си обективен, прочети внимателно какво съм писал. Просто ще трия неща които излизат извън рамките на добрия тон. Със или без правописни грешки.

Не виждам какво ми е необективното ???
Извинявай ако съм те обидил с нещо, но това е моето мнение.

:)

Всеки има гнусни преживявания естествено.
Такъв сорт ГНУСНИ нямам.Някой ще каже, че може да ми се случат, но той сигурно ще спадне към категорията недоброжелатели. А вие не се преструвайте, че ви е еня за момчето...
Offff _ buboleche

има и са доооста интересни
едни такива непредсказуеми
жертва? не не си

всъщност искаш ли наистина да коментират моралните ти устои и нравствени ценности, или можем просто да те потупаме по рамото и да ти дадем подходящ според нас телефон за връзка? :-) Много е гадно, особено ако разбереш късно, че липсата на халка е чиста измама; а дори и тя/той да се раздели с половинката си - още по-ясно ще ти излезе въпроса "ами ако и с мен постъпи така след време?"......а и кой съм аз да те съветвам да си намалиш интензитета на работата?- аз например установих, че използвам работното си натоварване за оправдание на провала в личния си живот (но така и не съм спряла - нито натоварването, нито провала). А през последните 3-4 години само в такива връзки се забърквам...Уффффф, само глупости плямпам, този пост нещо силно ме хвана....Sorry, дано се оправиш....а ако успееш, дай насам рецептата (стига да не включва промишлени количества алкохол, цигари и пазаруване на обувки, щото май не работят)

Погледнете пак последният абзац.
Не мога да правя психологически портрет на лирическият герой, защото, както знам, психотерапевтите и психиатрите дават диагноза след обстоен анализ. Който мисли, че от 12 абзаца може да закове пирон в челото на автора, според мен... избива комплекси.
Съгласявам се с коментар 4 (< работа) и с коментар 9 (хигиена) напълно.
10-годишната студентка не е решение. Решението е... КЪСМЕТ. Нямате представа това понятие колко много ви влияе и помага (на който си го заслужава)

Скоко и УСПЕХ, лирический герой :-D

Поздрави

своите грешки и демони, които го преследват...всеки сам решава кое е правилно за него - да бяга или да се пребори... скоро една приятелка ми каза, че любовта е "отражение" и че ако ти самият си размътено езеро, ще намираш само такива и никога няма да можеш да пиеш вода от тях,защото ще има вкус на пръст и тиня. За да стане мътното езеро отново кристално чисто, понякога е необходимо само търпение, желание и спокойно време и душа, за да стане такова...
Мислех си, че няма смисъл да коментирам писаниците на анонимковците, но смятам, че упреците, обвиненията, дребнавостта, комплексарщината и най-вече убийственият стремеж да смачкаш автора/лирическия герой, говори за една низост на малки хора с малки души...не искам да говоря за достойнство или не /на автора/лирическия герой/, защото всеки сам за себе си определя границите на достнойното поведение и защото всеки един от нас е "зрител" и вижда само това, което му е позволено да види...
Аз искам да подкрепя Zlika за работата и да пожелая, може би повече хигиена на чувствата...а и много късмет и усмивки :)

Чудесно написано особенно това - "няма нищо пичовско, но в такава история и не може да бъде различно" И наистина какво трябва да направиш за да спреш сълзите на поредната "отчаяна съпруга".Може би да позвъниш на вратата и да набиеш мъжа и?! :))Явно жените така са устроени - виждаш я нахакана,еманципирана,със кариера...абе отвсякъде мъжемелачка,а винаги се влюбват!!!
Прекрасно е да изпитваш чувства,но мисля ,че е по-честно да ги декларираш в самото начало......така може би ще се спестят няколко кофи сълзи и......"потапяне в Ада " та било то и за 1 месец.

Забелязала съм, че жените имаме склонност да се влюбваме в добрия любовник, каквито и да са били първоначалните ни намерения. Мъжете като че ли са по-трезви. (и това ако не е самокритика :))
И едно друго наблюдение - най-резките коментари са все анонимни. Аман. Като са толкоз сербез, що не се регистрират? Не е въпросът само в името или псевдонима, но на регистриран потребител можеш спокойно да теглиш една майна в лично съобщение без да занимаваш широката публика. Аз затуй забраних анонимните коментари в моя блог.

Замисляла съм се по тия въпроси. Не, че нищо не знаеш за хората, просто опитът ти е недостатъчен, трупаш го. С всеки е така.
Може би просто трябва да се учиш да мислиш с главата си, онази горе. Леко женените трудно разбиват брак, като го имаш ще разбереш защо. Така е по-добре.
Влюбвай се, но не допускай да са женени, защото ти само сериозни връзки явно харесваш! Искрено ти желая успех, защото си истински (явно).

Историята е интересна. Незнам дали си очаквал съжаление, критики или съвети, но според мен, нямаш нужда нито от едното. А може просто да си измислил историята, за да провериш чуждите реакции.
Та защо реши да споделиш всичко това?

Само да кажа, че това съм аз

Трябва да признаете, че и вие сте анонимни.
Голяма част от вас са точно такива с малката разлика, че споделят публично пред останалите мисли, дела, събития....Ако някой нарича "споделянето" като достойна черта, да го прави. Не съм съвсем съгласен, но това е друга тема. Що се отнася до комплексарщината и дребните душици мисля, че в частност изказването на пакостинка се явява нещо такова, защото самата тя осъжда и окачествява...
Не съм се опитвал да смачкам автора.Нищо подобно, просто съм откровен и пиша каквото мисля - на всеки в очите. Ако си мислите, че му помагате като драскате колко го уважавате и какъв герой бил, много се лъжете.По-скоро аз му помагам, защото не мисля, че това което прави е правилно или по-точно ще му доставя радост занапред.
И между другото, ако наистина това се е случило
кой от регистрираните потребители ще направи подобни забележки и действително по този начин може да помогне на автора?НЯМА КОЙ нали :))))?!

че човек рядко избира в кого да се влюби. А мацките, на които попада Vanguard са просто vulnerable (извинявам се за чуждицата, но подходяща българска дума не открих) и ако имат насреща си готин пич, който проявява разбиране и брак, тръгнал към провал, е много естествено да реагират по такъв начин. Не бих посъветвала обаче някой да се намесва в такава ситуация, освен ако не е подготвен за доста емоционалности и несигурен край.

Е, добре де!Аз ли съм единствения който си избира половинките? Има една думичка и тя е подбор.И е факт колкото и да съм харесвал, понеже не съм от хората, които залитат от пръв поглед, някоя мацка, когато разбера, че не е от графата ми за праволиниейни прекъсвам, да речем, полуинтимни отношения.Тоест до целувка и легло не се стига. Всеки може да го прави, защо не?
Не мисля, че това ме прави уникален...
Ахааа, сега разбрах защо не обичате "камъните" :).
Докато разглеждах някои блогове забелязах едно- има доста чувствителни душици по тези земи :))).
А да призная приятелите ми не се цупят, когато споделям с тях какво мисля...
Може да съм малко несъобразителен обаче не и лицемерен.Следователно - да разчитат на мен за истината ... така както аз я виждам.
Безгрешни няма, но поне може да намалим броя на греховете, които не ни доставят положителни емоции.Или да се опитаме...

Много увлекателно си написал и разбира се достатъчно искрено, за да разбере човек, че е истина. Нещо преживяно само си дава думите.

Накратко ... мнение ... действал си по типично мъжки начин, мацките са действали по типично женски. Ние взаимно не се разбираме, по простата причина, че говорим на различни езици. Няма как да разбереш мотивите им, както и те никога не могат да разберат първичната ти логика. Някои неща са сигурни, че е имало любов, и че и в двата случая не е била толкова силна, че да зарежат брака си (все пак!). Някакъв практически съвет е, че ако една жена ти се отдаде, не задължително физически (тия неща се усещат, няма какво да ти обяснявам), със сигурност не и вярвай на приказките "ти си еднодневка в живота ми". Тая смелост, която е толкова чаровна и е толкова успокоителна за мъжете (които се чувстват прекрасно при толкова идеално ясни позиции), всъщност почти гарантира началото на сериозните увлечения при жените.

В момента се замислям, че всъщност то това е играта - поставят мъжа в изначална губеща ситуация, ако той тръгне да прескача препятствията - решават, че той си струва, и айде колелото се завърта. В крайна сметка трудно е да се разберат подбудите особено да се изяснят между двете страни.

Ами както има един мой любим лаф "Когато полубоговете си отиват, идва ред на боговете", така че смело напред и ако не следващата, която ще те заиграе, то поне наближава единствената :)

Колкото до многото работа, това е естествения начин да прескачаш тежките състояния, с които времето през същото това време се бори :)

Весел да си. Вярвам ти в успеха.

...от това да повтаряме грешките си

Глупавият човек не се учи от грешките си. Умният човек се учи от тях. А мъдрият се учи от грешките на другите.
Това го беше писал някакъв известен писател, но аз съм изкуфяла вече и не мога да се сетя за името му.
vanguard е прав! Добре е всички жени да прочетат неговата гледна точка... пък дано свалят капаците от грижливо гримираните си очи.

но решаваме дали да се отдадем и да потънем в това или да го спрем още в началото!!!

извини ме, но не бих уважавала човек, който има способността да взема такива решения

Към 34,
проблемът си е твой. Винаги решаваш, дали да правиш секс със семеен човек.
Ако смяташ, че твоите чувства са по-важни от брака и децата, значи нещо не си наред.

Днес по друг начин виждам изложеното горе.
Трегично е да си мислим, че нашите чувства са над всичко. Те могат да се появяват веднъж годишно или по-често. И колко семейства ще разбием?
А момъкът горе със слабите ангели, въобще не виждам как ще задържи семейство. И аз съм се учила. Никой не се ражда научен, всеки е различен и учи различни неща.
Но няма опрадвание за разбиване на семейства.
Смятам, че семейните госпожи са искали разнообразие, но той подхожда любовно доверчиво и те се увличат. Той иначе не може. И се налага да се върнат в семействата си, защото той не може да поддържа неангажираща връзка.
Само едно предположение, което видях днес при новия прочит.
Не мисля, че момъкът е прав и смятам, че той не е бил по-малко отчаян от съпругите. Просто не го показва дори пред себе си.